|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Мома бели на ръка
тънко платно ленено, милезено.
Овчар пасе по брега,
брегове се ронеше,
водата и мяташе.
Мома момко думаше:
- Ле овчарю, гидию,
ми ме паси ти по брега,
ми ме маца просторът.
Хайде да се варяме
по легната пшеница.
Ти ако мене надвариш,
като ми вземеш платното,
аз ако тебе надваря,
като ти взема стадото.
Че си тези варяха -
мома момко надвари
дванайсетте снопове,
тринадесетте ръкойки -
подкара му стадото.
Мома кара и пее,
овчар търчи и плаче,
къпинки се молеше:
- Дръж, къпинке, момата,
да си взема стадото.
Сливен; инф. род. в Булгаркьой, Кешанско - Турция (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|