|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Елен плива по море,
рогови му са витини,
на рогове пиргове,
на пиргове проскефал,
на проскефал девойка.
Там нижеше бел бисер
на две игли сребрене,
на три конци смилеви.
От там помина юначе,
юначе, луда гидия,
тая пияна бекрия,
потъргна й скутове,
истури й бел бисер,
сускърши й иглите,
сускина й концето.
Цикна мома, заплака:
- Ой, леле, Боже, до Бога!
Истуриха ми бисеро,
здробиха ми иглите,
скинаха ми концето.
Я юначе сборува:
- Мълчи, мълчи, девойко,
двата ке го збереме,
двата ке го нижеме.
Просеник, Серско - Гърция (Веркович-НПМБ, № 207; =Верковиќ, Ст.
Ил. Македонски народни умотворби. Кн. 1: Женски песни. Скопjе, 1985, № 207; =Арнаудов-ВН
1/1976, с. 635).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|