|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Врамбакино девойко!
Врамба коня сапина,
тай сапина, разпина.
Там' га дремка нападна,
подлегнала е, заспала е,
покрила си е лицето
с тенка бела махрама.
Помина юначе,
на къпина сборува:
- Държ', къпино, държ', сестро,
дур да дойда при нея,
яз га нищо не чина,
едноч да го прегърна,
дваж-триж да га целивам.
Ако не ми га да държиш,
сос овце ке те пусна,
върши да ти изядат,
корен да ти состъпкат.
Ако ми га да държиш,
с уста вода ке носа,
корен да ти навада,
върши да ти подмлада.
Той га нищо не чини,
дваж-триж га целива,
с уста вода носише,
корен й вадеше,
върши й подмладова.
Просеник, Серско - Гърция; хороводна (Цариградски вестник, 1859,
год. 9, бр. 444, с. 3; =Веркович-НПМБ, № 101; =Верковиќ, Ст. Ил. Македонски народни
умотворби. Кн. 1: Женски песни. Скопjе, 1985, № 101).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|