|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Тънка ми дълга къпина,
през два ми дола дълбоки,
през три-четири широки,
Станка си в доле седеше
и си къпина береше.
Георги из пътя помина
и си на Станка продума:
- Много си, Станке, бягала,
а сега не ще избягаш!
Доде си дума издума,
хукнала Станка да бяга,
че я къпина препъна.
Георги си Станка улови,
за коса, за косичника,
а че й скъса гердана.
Викнала Станка да плаче,
хем плаче и хем проклина,
пустата дълга къпина,
дето си Станка препъна!
Обединение, Великотърновско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|