|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Калино льо, Кальо льо!
Калина се привива (2)
войводови дворове. (2)
Ева иде войвода, (2)
в ръка носи шипчица, (2)
шибна Каля по лице, (2)
лицето й погрозня, (2)
герданьо й се скъса, (2)
гердан мерджанлията,
алтън чекмаклията.
Викна Каля да плаче,
войвода я миреше:
- Мълчи, Кальо, не плачи,
двама сме го скъсали,
двама ще го нижеме.
Невестино, Карнобатско; лазарска - на мома (СбНУ 63/2007, № 283).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|