|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Тънка дълга къпина,
през два дола дълбоки, (2)
през четири широки.
Всички моми минаха,
мома Донка не мина, (2)
препъна се, че падна, (2)
че си скъса синците.
Викна Донка да плаче,
а Митю я миреше:
- Мълчи, Донке, не плачи,
аз ще ти купя синците, (2)
а ти си нижи конците.
Костел, Еленско; седенкарска припевка (Стоин-ССБ, № 2571).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|