|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Калина брала къпина,
до една малка градина,
като си брала къпина,
скъсала си е гердана.
Викнала мома да плаче:
- Олеле, мамо, мамичко,
какво ще кажа на тате,
какво ще думам на либе.
От де я зачу овчарче,
овчарче, младо гайдарче,
то от гората слязало
и при Калина отишло.
То на Калина думаше:
- Не плачи, моме Калинке,
не плачи, моме, не тъжи
и на туй колай ще найдем,
двамата ще го сбираме,
двама ще го нижеме,
когато гердан нанижем
ти ще ми, моме, пристанеш.
Каварна, Балчишко (Крумов, Петър. Народни песни от Добрич. Изд.
Аct Мusic. Пловдив, 2000, № 178).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|