* * *

Черньо и гости търговци

Събрали ми се, отбрали
до седемдесе търговци,
до седемдесе и седем,
в четвъртък сговор правили,
в петък кончета ковали,
в събота хазна прочели,
прочели, запечатали,
в неделя яли и пили,
в понделник на път тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наслали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Един си други думаха:
- Я хайде, кардаш, я хайде
кончета да си отседнем,
кончета къшан да сторим,
студена вода да пием!
Таман си туй говореха,
отгоре иде Черньо ми,
Черньо ми, Черньо Буяжи,
Ченьо ми, млад чорбаджи.
Търговци Черню думаха:
- Черньо льо, млад чорбаджи,
има ли конак за нази,
за нашто тежко имане,
за наште коне хранени?
Черньо търговци думаше:
- Ой ми ви вази, търговци,
имаме конак за вази,
за вашто тежко имане,
за ваште коне хранени!
Черньо ги у тях заведе,
на дъщеря си думаше:
- Мари Марийо, Марийке,
подмеси тесто кисело,
заколи агнета гергьовски,
опечи пилета петровски,
сложи трапеза голяма,
търговци да си вечерят;
извади вино червено,
наточи върла ракия
да си търговци упоиш,
упоиш, Марийке, приспиш!
Пък аз ще ида, Марийке,
горе ми в Стара планина
юнаци да си доведа,
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем -
търговци да бастисаме,
тежко имане да вземем!
Мария ръце запрета,
подмеси тесто кисело,
заклала агнета гергьовски,
опекла пилета петровски;
извади вино червено,
наточи върла ракия,
сложи трапеза голяма.
Черньо търговци думаше:
- Яжте, търговци, и пийте,
аз на воденица ще ида,
житото да си съмеля!
Синките ядат и пият
и се веселба веселят,
само Никола не яде,
не яде Никола, не пие,
ни се веселба весели;
той си по чардак ходеше
и на Мария думаше:
- Марийо, бяло момиче,
кажи, Марийо, кажи ми
къде отиде баща ти,
право Марийо кажи ми,
право кажи ми, не лъжи!
Аз ще те взема за булка,
у дома ще те заведа -
на наште двори широки,
на наште къщи високи!
Мария дума Николу:
- Никола, либе Никола,
право ми кажи, не лъжи,
ще ли ме вземеш за булка?
Аз щ' ти обадя, Никола,
къде отиде баща ми -
той си отиде, Никола
горе ми в Стара планина
юнаци да си доведе,
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем,
вази, Никола, да затрий,
тежко имане да вземе!
Таман Мария туй дума,
вити се порти отварят,
равно се двори напълни
със седемдесе юнака,
със седемдесе и седем!
Никола от чардак слезе
и се на двори намери,
извади сабя френгия;
кат' се надясно завъртя,
дур се наляво обърне -
всички юнаци изтрепа...
Само ми Черньо остана,
Черньо ми, Черньо Буяжи,
Черньо ми, млада чорбаджи,
къс по къс си го режеше,
режеше и го питаше:
- Черньо льо, Черньо Буяжи,
Черньо льо, млада чорбаджи,
как се търговци излъгват,
как се търговци упиват,
тежко имане да вземеш!
Излезе горе Никола
търговци да си повика;
синките лежат заспали,
ни един не се събужда.
- Ой ми ви вази, другари,
ставайте, млади търговци,
стига сте толкози спали,
я станете да видите
какво й слънце огреяло
над Черньови равни двори!
Станаха млади търговци;
какво да видят по двори -
двори със глави постлано!
Кончета натовариха
с тяхното тежко имане
и си пак на път тръгнаха.
Мария плаче, говори:
- Чакай ме, чакай, Никола,
що ме оставяш, Никола?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012