|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Черньо и гости търговци
Тръгнали ми са, тръгнали,
петима млади търговци,
всекиго майка изпраща.
Григорчовата майчица,
тя си Григорча изпраща,
изпраща и му заръчва:
- Ходете, къде ходите,
кога във Върбица стигнете,
в Черньови не отивайте,
че Черньо е голям хайдутин,
на хората е джалатин,
пък на добитъка е касапин.
Ходили, къде ходили,
кога във Върбица стигнали,
Черньо на порти стоеше.
Като ги Черньо съгледа,
много се Черньо зарадва,
че ги вкъщи покани,
закла им агне шарено,
наточи вино червено.
Като ядяха и пиеха,
Черньо на Елка думаше:
- Я ми дай, Елке, кавала,
да си с кавала посвиря,
гостите да поразвеселя!
И Елка му го дала.
Черньо си с кавал засвири,
кавал му свири, говори:
- Изведи, Елке, децата,
че ги в майкини заведи,
да не се деца изплашат,
аз ще си гости изколя,
да им парите обера.
Никой на кавал не разбра,
най ми разбрало, разбрало
Григор търговче най-младо.
Той си навънка излезе
и си на Елка думаше:
- Елке ле, булка хубава,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на Черня,
да не ме Черньо заколя,
че аз съм един на мама,
един за син и дъщеря.
Черньо го взема за лошо,
че си навънка излезе,
на Елка глава отряза,
глава й скача, хортува:
- Какво ти, Черньо, направих,
че ми главата отряза?!
Утре е света неделя,
децата да ми измиеш,
в черква да ги доведеш,
с мене прошка да вземат.
Върбица, Преславско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|