* * *

Черньо и гости търговци

Станкино момче мъняно,
то по пътю си играеше,
по пътю, по широкию.
От долу иде Азнета,
Азнета млада войвода,
с неговта вярна дружина.
Гидишко момче, Станкино,
Станкино момче, мънено,
подир Азнета й тръгнало.
Минали гора зелена,
наели поле широко.
Азнета дума момченце:
- Върни се, върни момченце,
ний на далеко ще идем,
краката ще те заболят.
Гидишко момче, Станкино,
Станкино момче, мънено,
назад не се й върнало,
напред с Азнета замина,
къде ми боклук Клаковски.
Азнета дума момченце:
- Качи се, качи, момченце,
на този боклук Клаковски,
че се изясно провикни:
- Къде е, Кайо, къде е,
Черньо ми, дюгенджията,
Златьо ми кьоседжиятя,
тука при нази да дойде?!"
Отде ги зачу каята,
той при Азнета отиде,
и си Азнета поведе,
поведе и ги заведе
у Черню дюгенджията,
у Златю кьосаджията.
Седнали да ядат, да пият,
дур две им гайди свиреха
и два ми медни кавала.
Гайдите свирят на булка,
на булка, на прибулване,
кавали свирят на гюве.
Кавали свирят, говорят:
- Черньо льо, дюгенджийо льо,
Златьо льо, кьосаджийо льо,
по-малко наливай виното,
по-млого слагай, татюфта,
хайдути да си упоим,
парите да им вземеме!...
Гидишко момче, Станкино,
то си кавало разбрало,
не яло, холан, не пило,
хляба през глава си хвърля,
вино във пазва излива.
Всички се, холан, напили.
Тогаз си момче Станкино,
Станкино момче, мънено,
пари на всички вземало
и се й назади върнало.
Край Станкини си минава
и си на порта извика:
- Станке мо, моме хубава,
я излез, Станке, навънка,
с канче ми вода донеси,
че ми устата изгоря.
Станка му вода донесе.
То не си канче хванало,
я най си Станка хванало
за нейна дясна ръчица
и я у тях си заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012