* * *

Черньо и гости търговци

На Черня гости дойдоха,
до трима души търговци
и тримата калоферци.
Много се Черньо зарадва,
закала си агне шарено,
наточи вино червено
и бистра върла ракия.
Черньо Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
я дай, Еленке, кавала,
с кавала да си посвиря,
гостите да си развеселя.
Еленка кавал му подаде,
че наду Черньо кавала,
кавал му свири, говори:
- Прибери, Еленке, децата
и ги навънка изведи
да н' са, Еленке, изплашат,
гостите ще си заколя,
парите им да обера.
Еленка деца изведе.
Най-малкото търговче,
и то от кавал разбрало,
и подир Еленка излязло,
и на Еленка думало:
- Еленке, млада Черньовке,
моли се, Еленке, на Черня,
мене, Еленке, да остави,
че аз имам булка хубава
със две ми дребни дечица,
и имам стара майчица.
Кат се търговче забави,
Черньо навън излезе.
Като ги видя двамата,
Черньо се много ядоса,
на Еленка глава отряза.
Глава на земя паднала,
тръпен й език говори:
- Черньо ле, черен гидийо,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Всичко ти халал струвам,
едно ти халал не струвам.
Утре е света неделя,
децата да ми премениш,
на черква да ги заведеш,
децата да ми причестиш.
Много му Черньо домъчня,
че си ножчето извади
и се в сърцето прободе.
Влажен му език говори:
- Лежи, Еленке, да лежим,
да лежим двама до един.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012