* * *

Черньо и гости търговци

На Черня ми гости дойдоха,
гости му килифарчани, (2)
байно ле, бате Стояне.
Много се Черньо зарадва,
че закла агне шарено,
ах, че си гости нахрани,
нахрани Черньо, нагости.
Черньо на Анка думаше:
- Анке ле, булке хубава,
я иди долу в мазите,
наточи вино червено
и върла бистра ракия, (2)
гостите да си напоим,
че ни са гости достове.
Анка ми, булка хубава,
тя слезе долу в мазите,
наточи вино червено
и върла бистра ракия,
ах, че си гости напоиха.
Черньо на Анка пак дума:
- Я ми дай, Анке, кавала,
с кавал да си засвиря,
гости да си развеселя,
че ми са гости достове.
Анка му кавал подаде,
че викна Черньо, засвири, (2)
кавала свири, говори:
- Анке ле, булке хубава,
я да ми вземеш ножчето,
че го хубаво наточи,
ний да си гости заколим,
че те са тежки търговци.
Анка му взема ножчето,
че хубаво го наточи,
наточи, хем го заглади,
и го в ръката опира,
че си ръката преряза.
Тя се изясно провикна:
- Я излез, Черньо, да видиш!
Додето Черньо излезе,
Анка си ръка отрязала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012