* * *

Черньо и гости търговци

Сбрали ми се, сбрали
все отбор юнаци,
на търговия да идат.
Петък са събор правили,
в събота коне ковали,
неделя хем яли и пили,
понеделник на път тръгнали,
излезли мало и голямо,
търговци да си изпращат,
кой за туй, кой за онуй поръча,
мама на Георги думаше:
- Георге ле, един на мама,
ходете, къде ходите,
като във Странджа идете,
у Черньо да не ходите!
Черньо е върл хайдутин,
на хората е касапин,
на добитъка е джелепин.
Че си търговци тръгнали.
Вървели, колко вървели,
като до Странджа стигнали,
Черньо угари ореше
със девет чифта биволи,
пък десетия волове.
Черньо търговци думаше:
- Търговци, млади момчета,
къде отивате, отивайте,
у мене се отбийте!
Стоян на Черньо думаше:
- Черньо льо, върл хайдутин,
ний търсим конак да лежим,
къде има млада девойка,
девойка диван да отсторва.
Тогаз ги Черньо поведе,
че ги във тях си заведе.
Търговци коне разтъпкват,
Стоян другари думаше:
- Другари, верни събрани,
я ми кончето вземете,
вземете и разтъпчете,
и го във дама вкарайте,
да легна, да се посвия,
какво ме сърце заболя.
Търговци конче вземали,
вземали и разтъпкали,
и го във дама вкарали.
Черньо ги в къщи доведе,
положи софра сребърна,
нареди бели сахани,
насипа гостби всякакви,
седнали да ядат и пият.
Черньо Тодорка думаше:
- Тодорке, къзъм, Тодоре,
я ми дай, къзъм кавала,
със кавал да си посвиря,
гостите да си веселя.
Стоян ми, един на мама,
не яде Стоян, не пие.
Тодорка кавал подала,
Черньо със кавал засвири,
никой от кавал не разбра,
Стоян от кавал разбира,
кавала свири, говори:
- Тодорке, къзъм, Тодорке,
по-малко туряй виното,
по-много туряй татула,
търговци да си упоим,
главите да им изрежем,
парите да им вземем.
Яли са, холан, пили са,
и всичките се опили,
легнали и са заспали.
Черньо Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
постой, Тодорке, почакай
аз да си хора извикам,
търговци да си изколим,
парите да им вземем!
Че стана Черньо, замина.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, моме хубава,
Тодорке, сестра да си ми,
да ме, Тодорке, отървеш!
Че го е Тодорка повела
из тежки изби дълбоки.
Като си Стоян вървеше,
говежди кожи тъпчеше,
влезе в телени яхъри,
изкара конче хранено,
че се на конче покачи,
силна потеря издигна,
че са във Странджа отишли,
търговци живи сварили
и са Черньо уловили.
Назад му ръце вързали,
напред му коне вързали,
като го коне разтъпкват,
бели му пети късаха,
черни му кърви обливаха.
Тодорка дума Стоян:
- Стояне, младо търговче,
я хайде да ме отървеш.
Като си Стоян помисли,
на други милет ще извади,
та се назад върна,
та й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012