* * *

Черньо и гости търговци

Дошле са гости на Черня,
дор трима турци търговци.
Чуди се Черньо, мае се,
как да си турци посрещне.
Кайдиса агне шарено,
извади мярна ракия,
че постла бяла трапеза,
нареди златни сахани,
нареди дребни столове
и си гостите покани,
покани, хем се закани -
да им главите отреже,
парите да им той вземе.
Черньо Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
я си ми подай кавала,
да си гостите развеселя!
Еленка му кавал подаде,
кавала свири, говори:
- Еленке, булка хубава,
прибери, Еленке, децата
и навънка ги изнеси!
Еленка деца прибрала,
навънка ги изнесла,
кавала свири, говори:
- Я ще си турци кайдисам!
Най-малко турче търговче,
то си от кавал разбира
и е навънка излягло,
то се на Еленка молеше:
- Кажи, Еленке, на Черня
да не ни глави отрязва,
ний имаме дребни дечица
и още стари майчици!
Черньо навънка излезе
и си Еленка съгледа -
с най-малко турче хортува.
Руса й коса залови
и й главата отряза.
Еленкинта глава скачаше,
а езика й говори:
- Черньо льо, добър стопано,
какво ти сторих, направих?
Най-малко турче търговче,
то си кавала разбрало
и навънка излягло
на мене да се помоли,
да не му глава отрежеш,
че има дребни дечица
и още стара майчица...
Тогаз се Черньо провикна:
- Който на хора гроб копай,
сам се у него заравя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012