* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стефан сред село излезе,
сред село на дюгенчето
и му калеска довтаса,
че му се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Стефан за момян калесват.
Стефан се радост зарадва,
че си у тях отиде.
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, та чула ли си -
мене ми дойде калеска,
калеска жълта бъклица,
че ми се жени балдъза,
балдъза, бяла Калинка!
Еленке, моя пръвнино,
я стани, стани, Еленке,
запретни бели ръкави,
че меси тесто кисело,
опали пещи горещи,
опечи бели краваи,
улови пъстра кокошка,
улови, че я заколи,
заколи и я очисти,
очисти и я обвари;
че иди в изби дълбоки,
че пробий силна бъчова,
наточи вино червено,
та налей жълта бъклица,
че се хубаво премени,
премени, оже уреди,
нареди жълти алтъни,
сукнян си биниш облечи
и си детето премени,
детето, мъжката рожба,
че щем на гости да идем,
на девет годин одръки,
и на Калинка момяни!
Еленка сълзи порони
и на Стефана думаше:
- Стефане, ще ти се моля,
Стефане, да не ходиме
през Арда и през Марица,
че Арда й вода голяма,
тя много хора й изядала,
изядала и удавяла,
и нас ще, холан, да изяде,
да изяде, да ни удави!...
Стефан Еленке думаше:
- Еленке, моя пръвнино,
не бой се, не бой, Еленке,
колата ми й демирлия,
биволи ми са серези!
Че стана, стана Еленка,
запретна бели ръкави,
месила тесто кисело,
запали пещи горещи,
опече бели краваи,
улови пъстра кокошка,
улови и я заколи,
и я Еленка очисти,
и я Еленка обвари;
че влезе в изби дълбоки,
пробила й силна бъчова,
наточи вино червено,
че наля жълта бъклица;
че се хубаво премени,
премени, още уреди -
нареди жълти алтъни,
сукнен си биниш облече
и си детето премени.
Еленка детето облича,
Стефан колата товари,
колата демирлията.
Еленка се в колата качила
с нейната мъжка рожбица.
Стефан си колата упрегна
с негови серез биволи,
че си биволи поведе.
Еленка сълзи ронеше
и на Стефана думаше:
- Стефане, моя пръвнино,
Стефане, да не ходиме -
как щем през Арда да минем?...
Стефан Еленке думаше:
- Не бой се, не бой, Еленке, -
нази ни нищо не става!
Вървели, що са вървели -
до Арда вода опрели.
Като Арда вода нагазили,
вървели, що са вървели,
сред Арда вода опрели,
сред Арда и сред Марица,
колата им се прикъса
сред Арда вода голяма...
Еленка сълзи ронеше
и на Стефана думаше:
- Нали ти думах, Стефане, -
Арда се вода не гази,
тя й много хора изядала,
изядала и удавяла,
и нас ще, холан, да изяде,
да изяде, да ни удави!
Стефан биволи думаше:
- Биволи мои, серези,
силете, Арда минете,
дано накрая излезем!
Като накрая излезем,
рогите ще ви позлатя,
чилбури ще ви посребря!
Караман бивол продума:
- Стефане, наша сайбийо,
Арда се вода не гази -
Арда й вода голяма!
Силили, Арда минали -
Стефан накрая излезе
с негови серез биволи.
Еленка сред Арда остана
с нейтана мъжка рожбица.
Стефан Еленке думаше:
- Сили, Еленке, да плаваш,
дано на края излезеш
с твоята мъжка рожбица!
Силила Еленка, плавала,
не можела веки да плава;
хем плава Еленка, хем плаче
и на Стефана думаше:
- Стефане, моя пръвнино,
не моя веки да плавам -
мъжка ми рожба отегна!
Стефан Еленке думаше:
- Хвърли, Еленке, детето
във Арда вода голяма,
дано си Арда приплаваш!
Еленка дете хвърлила
в Арда вода голяма,
пак плава Еленка, пак плаче
и на Стефана думаше:
- Стефане, моя пръвнино,
сукнен ми биниш отегна,
не моя веки да плавам!
Стефан Еленке думаше:
- Хвърли, Еленке, биниша,
дано си Арда преминеш,
дано накрая излезеш!
Пак плава Еленка, пак плаче
и на Стефана думаше:
- Стефане, моя пръвнино,
не мога веки да плавам -
жълти алтъни отегнаха!
Стефан Еленке думаше:
- Хвърли, Еленке, алтъни,
дано си Арда приплаваш,
дано накрая излезеш!
Плавала Еленка, плакала,
не може веки да плава -
Арда я вода занесе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012