|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булка-лехуса - жертва на придошла река
Стоян му дойде калеска,
калеска, жълта бъклица,
че му се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Стоян си у тях отива,
и си на Радка думаше:
- Радке мо, първо венчило,
мене ми дойде калеска,
че ми се жени балдъза.
Зарана рано да раниш,
да опечеш бели хлябове,
да готвиш гостби хубави.
Радка се много зарадва,
сутринта е рано ранила,
ранила и ошетала.
Стоян колата стягаше
и си биволи упрягаше,
че се в колата качиха,
вървели, що са вървели,
като до Арда стигнали,
Арда си мътна течеше,
камъни и дърве влачеше.
Радка на Стоян думаше:
- Ай да се назад повърнем.
Стоян на Радка думаше:
- Аз имам кола желязна,
имам си руси биволи,
ние ще накрай излезем.
Стоян биволи буташе
и на биволи думаше:
- Биволи, мои серези,
ако ме накрай изкарате,
подковите ще ви посребря,
юлари ще ви позлатя.
Като сред Арда стигнаха,
кола се на две раздели.
Стоян се на бивол прехвърли
и си накрая излезе,
Радка във водата остана.
Шивачево, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|