|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булка-лехуса - жертва на придошла река
Стоян му дойде калеска,
калеска, жълта бъкличка, (2)
чак отвъд Арда голяма,
че му се жени балдъза,
балдъза, бяла Калинка.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ма, моя пръвнино,
я запретни бели ръкави,
замеси тесто кисело,
че запали пещи горещи,
опечи бели хлябове,
вити превити краваи,
че ще на сватба да идем,
на сватба, на сестра ти.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не ходи, синко, на сватба,
че хората думат - говорят -
Арда е мътна течала,
камък и дърво влачела...
Стоян майка си не слуша,
че изкара серез биволи,
че ги в колата впрегна
и се в колата качили.
Вървели, що са вървели,
стигнали Арда голяма.
Арда е мътна течала,
камък и дърво влачела.
Стоян биволи думаше:
- Биволи, серез биволи,
ако ме от Арда изкарате,
роговете ще ви позлатя,
подковите ще ви посребря!
Караман бивол говори:
- Стояне, наши сайбия,
ние ще те от Арда изкараме,
само колата да ти е здрава.
Че като фар да блесне,
откъде се дърво зададе,
та му колата прекъса.
Стоян накрая излезе,
Рада сред Арда остана.
Стоян на Рада думаше:
- Плувай ма, Радо, плувай ма!
Рада на Стоян думаше:
- Не мога, любе, да плувам,
от тая мъжка рожбица.
Стоян на Радка пак дума:
- Късай я, Радке, хвърляй я,
само накрая да излезеш!
Мечкарево, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|