* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Георги на Рада думаше:
- Радо ле, либе Радке ле,
утрин рано да станеш,
бели хлябове да омесиш,
мъжка рожба да окъпеш,
нови дрехи да приготвиш.
Че ще да ходим, Радке ле,
в далечно село на сватба,
във твое село, Радке ле,
че ще се жени балдъза,
балдъза, млада Калина,
твоята, Радке, сестрица.
Рано е Радка станала,
бели погачи омеси,
мъжка си рожба окъпа,
нови си дрехи приготви.
Стоян из двори ходеше,
брези си биволи впрягаше.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Не тръгвай, синко Стояне,
лош съм сън сънувала.
Арда е мътна придошла,
дървета и камъни влачи.
Стоян си майка не слуша,
че тръгна Стоян на сватба.
Кога реката стигнали,
Арда е мътна течала,
дървета и камъни влачила.
Стоян на биволи дума:
- Ако ни отвъд изкарате,
рогата ще ви позлатя!
Биволи Стоян думат:
- Ние през Арда ще минем,
колата дали ти е здрава?
- Моята кола е желязна,
моята е кола най-здрава!
До среди Арда стигнали,
кола се на две раздели.
Стоян излезе на брега,
Радка в Арда остана.
Стоян си Радка думаше:
- Хвърли си, Радке, дрехите.
Хвърляла Радка, хвърляла
и пак в Арда остана.
- Не мога, либе, не мога
от твоите жълти жълтици.
- Хвърляй ги, Радке, хвърляй ги,
само на брега да излезеш.
Хвърляла Рада, хвърляла
и пак във Арда остана.
- Не мога, либе, не мога,
от твоята мъжка рожба.
- Хвърли я, Радке, хвърли,
само на брега да излезеш.
Хвърли си Радка рожбата
и пак във Арда остана.
Тогаз се и Стоян хвърли,
хвърли се Стоян удави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012