|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булка-лехуса - жертва на придошла река
Стоян му дойде калеска,
калеска, жълта бъклица,
че му се жени балдъза,
балдъза, бяла Марийка.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, булка хубава,
я стани рано в събота,
запретни бели ръкави,
замеси бели краваи,
наготви гостби хубави,
че ще на сватба да идем,
на сватба, на другоселска,
мене се жени балдъза,
а тебе - мила сестрица!
Радка на Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
как ще на сватба да идем,
не можем Тунджа премина,
казват я много придошла,
камъни, дърве влечела?
Стоян на Радка думаше:
- Не слушай, Радке, хората,
мойта е кола желязна,
моите биволи - корави,
лесно ще Тунджа да минем.
А че са на път тръгнали,
досреди Тунджа отишли,
камък се отгоре зададе,
кола през среда удари,
Радка във Тунджа остана.
Стоян с биволи излезе
и си от брега викаше:
- Хвърли си, Радке, детето,
дано мож, Радке, да изплаваш!
Радка на Стоян думаше:
- Не мога, любе Стояне,
руса ми коса оплете.
Стоян пак Радка думаше:
- Хвърли си, Радке, алтъне,
дано накрая излезеш!
Радка на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
нали ти, любе, аз казвах,
че Тунджа много придошла,
не можем Тунджа премина!
И се във Тунджа удави.
Котел, инф. род. в Жеравна, Котленско; на моабет и субат (СбНУ
63/2007, № 721).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|