* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, първа изгоро,
снощи калеска пристигна,
че ми се жени балдъза,
на тебе мила сестрица.
Спирай се, Радке, събирай,
че ще на сватба да идем.
Заколи тлъста кокошка,
наточи тънка баница,
опече бяла погача
и се хубаво премени,
че щем на сватба да идем.
Стоян си кола запряга,
Радка се качва в колата
със мъжка рожба в ръце.
Като до Арда стигнали,
Арда си силна идеше,
камък и дърво влечеше.
Радка Стояна думаше:
- Да се, Стояне, върнеме,
Арда е силно придошла,
не можем я премина!
Стоян на Радка думаше:
- Руси биволи корави,
колата ни е желязна,
ние ще накарая излезем.
Като във Арда влезнали,
досред са Арда стигнали,
камен се мостец носеше,
мостеца в кола удари,
колата на две раздели.
Радка се случи напреде,
а Стоян беше надире.
Стоян накрая излезе,
а Радка се давеше.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
умирам, Стояне, отивам,
мъжка ми рожба дотегна,
върви алтъни дотягат.
Стоян на Радка думаше:
- Късай, Радке, и хвърляй,
всичко ще си достигнем,
само до края достигнем!
Със вода шега не бива -
тя си Радка отвлече
и я от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012