* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Заженил ми се е Димитър,
Димитър гемиджията,
Демир му беше кръстника,
далек за булка ще идат,
през Бяло море, през Черно.
Като през море вървяха,
Бяло се море разигра,
завърга черни талази,
забъхта бели гемии.
Демир Димитре думаше:
- Кумчо льо, кумчо Димитре,
ти на водата разбираш.
- Водата ище, кръстниче,
детенце на шест месеца.
Демир си запря сватбата,
наред булките гледаше,
коя си държи детенце,
детенце на шест месеца.
Демирца млада кръстница,
тя си държи детенце,
детенце на шест месеца.
Демир Демирци думаше:
- Демирце, млада кръстнице,
подай ми, мъри, детето,
да си детето помилвам.
Демирца дете подаде;
като го Демир поемна,
поемна и го помилва,
и го нагоре подхвърли,
и у водата захвърли,
та се морето утеши,
та си гемии тръгнаха.
Отвъд морето отишле,
взели са Янка Попова,
взели са и се върнали.
Като през море вървяха,
пак се морето разигра,
завърга черни талази,
забъхта бели гемии,
Демир Димитре пак дума:
- Кумчо льо, кумчо Димитре,
ти на водата разбираш,
какво си ище водата,
та се морето разигра?
Димитър дума кръстниче:
- Кръстниче, кръстник Демире,
водата ище, кръстниче,
момъко, младоженяко.
Доде Димитър издума,
и се в морето той хвърли.
Демир Демирци думаше:
- Демирце, млада кръстнице,
дали напред да вървим,
или се назад да върнем?
Булка под було продума:
- Кръстниче, кръстник Демире,
булка под було не дума,
не дума и не хортува,
аз ще ти, кръстник, продумам -
айде нанапред да вървим,
у Димитрови да идем.
Та са нанапред тръгнали
и у Димитрови отишле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012