* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Женил ми се й Димитър,
далек за булка ще иде -
чак отвъд Черното море.
Богдан Димитрум думаше:
- Куме ле, куме Димитре,
морето да заобиколим,
много ще да се забавим;
през море, куме, да минем,
по-скоро, куме, ще идем!
Че се в гемийка качили,
вървели, що са вървели,
до сред морето отишли,
Черно се море разигра -
като морето играе,
силни талази фъргаше,
до синьо небе удряше!...
Богдан Димитрум думаше:
- Куме ле, куме Димитре,
защо си играй морето?
Богдан гемиджия думаше:
- Гемиджия, вий кираджия,
вий като из море ходите,
знайте ли море що играй?
Гемиджия думат Богдану:
- Кръстнико льо, Богдане,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
защо си играй морето -
морето иска детето,
затуй си толкоз играе!
Богдан се чуди и мае,
какво да стори, да прави;
че сред морето застана,
жалко му й, милно детето,
я му й душата по-свидна...
Я че си хвана детето,
хвърли го Богдан в морето -
тогаз се море устани...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012