* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян на кръчма отишъл,
там хабера пристигна
и той се в къщи завърна,
и на Русанка думаше:
- Русанке, либе Русанке,
снощи ми хабер пристигна,
жени се, либе, сестра ти!
Да станеш рано в неделя,
замеси бели хлябове,
наготви гостби угодни,
че щем на сватба да идем.
Рано ранила Русанка,
докато петлите пропели,
Русанка хляба опекла;
докато се зора зазори,
Русанка гостби наготви
и на Стояна думаше:
- Я ставай, либе Стояне,
очеши руси биволи,
очеши и ги назоби,
назоби и ги напой.
Стоян биволи очеса,
очеса още назоби,
назоби и ги напои.
Станали, на път тръгнали.
Вървели, що са вървели,
стигнали река голяма -
Арда, Тунджа и Марица.
Спрели са да си починат
и биволи да си нахранят.
Дребен си дъждец заваля,
колкото дребен, по-ситен.
Русанка Стояна думаше:
- Впрягай, Стояне, да вървим,
да не си река придойде.
Впрегнали и са тръгнали.
Таман до сред стигнали,
реката буйна придойде,
колкото буйна, дваж мътна,
и дърва в корени влачеше,
право колата удари.
Мали си бивол прорева
и на Стояна думаше:
- Стояне, мал чорбаджи,
другаря ми се удави,
я да ме, банка, изпрегнеш
и в мене да се уловиш,
накрая да те извлека.
Стоян по края ходеше
и на Русанка викаше:
- Русанке, либе Русанке,
дето си, Русанке, обади ми се!
Можеш ли дойде при мене,
при мене, либе, накрая?
Русанка му се обади:
- Не мога, либе, да дойда,
ситен ме е пясък засипал,
руса ми коса увита
във върбовите корени,
не мога при теб да дойда.
Ти като идеш у дома,
никому няма да казваш,
каква се е случка случила!
Мама ще те попита:
"Къде е, Стояне, Русанка?"
Пък ти на мама ще кажеш:
"Русанка е, бабо, лехуса,
лехуса вода не гази,
лехуса сватба не глада!",
и мама ще ти повярва.
След като се свърши сватбата,
тогава на мама ще кажеш,
къде е Русанка останала -
в мътни води дълбоки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012