|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Брегът се рони, ще паднеш, ще се удавиш!
- Баждаринке моме, червено ябулче,
немой стои, моме, до край ми водата,
отгоре си идат тьомни ми облаци,
вода си ле текна, кална, още мътна,
от брег до брег бие, брегови си кроти,
теб ще си отнесе млада и зелена!
- А бре, дружки, дружки, дружки, бре, другарки,
ако ме отнесе, нека ме отнесе,
вие да видите мойта стара майка.
Азе кого исках, тя мене не даде,
ами си ме даде за Стара ми Хара,
за Стара ми Хара и със длъга брада,
на ръка му легнах, като на грамада,
градите му бодат, като люти тръне,
брадата му боде, като ежовина,
душа му мирише на гнила мешина,
кукне под портата, като черен гарван.
Говедара върви, говеда се плашат,
говеда се плашат, назаде се връщат...
Ракитово, Велинградско (СбНУ 39/1934, Стоин, № 663).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|