|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка - лехуса
Изгреяло ми й ясно слънчице,
ясно слънчице и тих месечко,
че си огреяло гора зелена,
а у гората злати килии. (2)
В килия седи света Мария (2)
със мъжка рожба лууса;
на злат се ръжен подпира, (2)
злати пелени переше. (2)
Господ Марийо думаше: (2)
- Марийо, света Марийо, (2)
няма ли за теб, Марийо,
няма ли за теб черни чорапи - (2)
краката да си обуеш?
Дето лууса пустели, (2)
земя се на кръст препуква. (2)
Няма ли за теб, Марийо, (2)
нямали за теб тънка марама,
главата да си забрадиш?
Дето лууса погледа,
сухо, сурово изсъхва!
неуточнено, Разградско (Бончев, № 30); лууса - леуса, лехуса.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|