|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка - лехуса
- Я изгрей, изгрей, месечко,
месечко, звездобройнико,
та нагрей гора зелена,
сред гора има манастир,
във манастиря килия,
в килия света Мария,
Христа е Бога добила.
Та стана една неделя,
навън не е излязла,
сега навънка излиза,
златно корито изнася,
златни пеленки изпира,
и на злат плет ги простира.
Кога се назад повърна,
че то й няма детето.
Викна Мария да плаче:
- Божне ле, вишни Господе,
кой ли ми й толкоз душманин,
да ми детето открадне?!
Никой не се е обадил,
самси се Господ обадил:
- Мълчи, Марийо, не плачи,
детето ти е туканак,
златна ябълка играе.
Радовци, Дряновско; на нива - вечер (Стоин-ССБ, № 86 - "Света
Мария лехуса").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|