|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка - лехуса
Марина седи в килийка,
в таз гора, в таз манастира,
та мъжко дете държеше,
златни му пелени переше
и се на Бога молеше:
- Огрей ми, огрей, слънчице,
пелените да си изсуша,
детето да си повия,
в таз гора, в таз манастира.
Оттам, мале ле, минаха
три жени, три маежници.
Първата рече, мале ле:
- Брех, мари, дете хубаво!
Втората рече, мале ле:
- Хайде да вземем детето!
Третата рече, мале ле:
- Мар, оставите детето,
да стане момче голямо,
двадесте и пек години;
да го майка му оглави,
оглави, да го ожени;
тогава ще го вземеме,
да плачат, холан, да плачат
майка и булка, и двете!...
Малки Самоков, Визенско - Турция; зап. в Кости, Василиковско,
дн. Царевско; зимно хоро (Стоин-ИЗТр, № 1 - "Самодиви и пеленаче");
маежници - магьосници; контаминирана с известния мотив за трите орисници.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|