|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Божа майка - лехуса
- Огрей ми, огрей, месечко,
и ти, звездице Денице,
да огрейте таз гора,
таз гора златовръва.
В гората има манастир,
и в манастиря килия,
и в килията мъница,
мъница, калугерица.
Станала ми мъница,
станала й рано в неделя,
че си очите умила,
влязла й в мали градини,
набрала цвете сякакво,
отиде в рамни черкови,
накити куни, кръстове,
и се убаво прекръсти.
Наред цветето мириса,
помирисала бял кремък,
станала тежка, разпета,
ходила девет месеца,
добила мъжко детенце,
Ристе го Богу кръстили.
Като детето окъпа,
из килията излезна,
със злат се ръжен подпира,
злати пеленки простира.
Га се наназад повърна
и си в люлчица надникна,
че то й нема детето.
Викна мъница, заплака:
- Божне ле, вишни Господи,
кой ми зе, Боже, детето!
От Бога слова сторило:
- Мълчи, мъничке, не плачи,
ей ти, мъничке, детето,
на Бога на коляното!
Лесичарка, Габровско (СбНУ 25/1909, с. 116, № 18 - "Зачатие
и рождение на Христа"); мъница, от стб. маница - монахиня, калугерка; куна
- икона.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|