|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бележил юнак - дърво, мома, агне
Тодори, Тодори! / Тодорова майка,
на два друма седи, на третият чака,
та е дочакала Тодорова майка,
та е дочакала два млади пътника,
два млади пътника, три стари друмника.
А тя си им кай: - Друмници, пътници,
друмници, пътници, вие печелници,
като ми идите от далечен вилает,
та ми отводяте на горен вилият,
та ще ми минете през Гирен кория,
през Гирен кория, през Гиренско поле,
та тамкана има три мандри наспоред,
три мандри наспоред, две стада наблизо -
първото им стадо все руси овчари,
второто им стадо черноок им кехая,
черноок им кехая - Тодоре го викат;
вие му речете, речете, кажете:
"Тодоре, Тодоре, заръча майка ти,
заръча майка ти, поръча баща ти -
де да й Тодор, дома да си дойде,
майци на вечеря, тейно на постеля,
че дето бе Тодор дървото белязал,
дървото белязал, дървото в селото,
дървото пресякоха, мома увлякоха!"
Казаха Тодору слънцето на захода,
слънцето на захода, стадо на подмама.
И Тодор ми стана, стана, та отиде
майци на вечеря, тейно на постеля.
Майка го кани: - Тодоре, Тодоре,
Тодоре, Тодоре, вечеряй, Тодоре!
Тодор майци кай: - Мале, мила мале,
мале, мила мале, пелин ти вечеря,
пелин ти вечеря, пуста ти постеля!
Дали ти заръчах, заръчах поръчах -
често ходи, мале, често у момата,
заран носи, мамо, бре, бели симиди,
бре, бели симиди и черни стафиди.
Дали ти заръчах, заръчах, поръчах -
вечер ходи, мале, вечер носи, мале,
вечер носи, мале, това руйно вино,
това руйно вино, тая дим-ракия!
Майчица му кай: - Сино льо, Тодоре,
сино льо, Тодоре, ходила би мама,
носила би мама, бре, голям армаган -
заран носи мама, бре, бели симиди,
бре, бели симиди и черни стафиди;
вечер ходи мама, вечер носи мама,
вечер носи мама това руйно вино,
това руйну вино, тая дим-ракия;
ала го не рачи проклета дъщеря!
Войнягово, Карловско; старчовска (СбНУ 46/1953, № 196 - "Отвлекли
любимата му").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|