|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бележил юнак - дърво, мома, агне
Забележи млад Войни, Лазаре,
зелен явор у гору,
яребица у поле,
мрену рибу от Дунав
и девойкю у село.
Па отиде на войну,
тамо седе три годин,
па тегая дома дойде...
Па отиде у гору -
зелен явор отсечен;
па отиде у полье -
яребицата убита;
па отиде на Дунав -
мрена риба фанута;
па отиде у село -
и девойкя дадена...
Он си седе да плаче,
майкя си га тешеше,
три пути му думаше:
- Тай се, синко, не плачи,
теб че мама да жени
преко празну неделю -
тегай са моми юбаве,
тегай е вино цървено,
тегай е цвекье свекакво,
свакояко разлико,
най-више е иглика,
да сме лика-прилика,
ко два струка иглика...
Чипровци, Монтанско; лазарска - на войник (СбНУ 16-17/1900, с.
46, № 10); припевът се пее през стих.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|