|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИОН ФОЙХТВАНГЕР Венцеслав Константинов web | Сън с флейта | Немски есета и студии от XX век Лион Фойхтвангер (1884-1958) е немски белетрист и драматург, роден в Мюнхен в еврейско семейство на фабрикант. Следва история, философия, германистика и антропология в Мюнхен и Берлин, пътува много из Италия и Франция. Когато избухва Първата световна война, Фойхтвангер е интерниран в Тунис. Бягството от лагера му дава възможност да се завърне в Германия, където започва да пише драми и театрална критика; тогава го свързва творческа дружба с Бертолт Брехт. Големият литературен успех на Лион Фойхтвангер идва с романа "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), а после и с "Евреинът Зюс" (1925). В трилогията си "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман" (1933) и "Изгнание" (1940), Фойхтвангер анализира причините за настъпващия в Германия националсоциализъм. След като в 1933 г. на власт в страната идва Хитлер, писателят сам поема пътя на изгнанието. Книгите му са забранени и биват публично изгаряни на клада. Тогава Фойхтвангер създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. писателят емигрира в САЩ, установява се в Калифорния и живее там до смъртта си. В емиграция публикува романите "Братя Лаутензак" (1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната си трилогия "Еврейската война" (1932-1945). Голяма популярност му създават романите "Лисици в лозето" (1947-1948), "Гойя" (1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955). Лион Фойхтвангер е известен преди всичко като романист, но той е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той разкрива тайните механизми, които движат обществените и политическите отношения, убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът. В чест на писателя след смъртта му е учредена през 1958 г. литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".
© Венцеслав Константинов |