|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕРНХАРД КЕЛЕРМАН Венцеслав Константинов Бернхард Келерман (1879-1951) е немски белетрист, есеист и автор на пътеписи, роден във Фюрт в семейството на чиновник. Първоначално следва в Мюнхенския технически университет, а след това изучава германистика и живопис. Предприема продължителни пътувания из Европа, Америка и Азия. Бернхард Келерман започва литературния си път с импресионистични романи, изпълнени с лирични природоописания в стила на неоромантизма, сред които се открояват "Йестер и Ли" (1904), "Ингеборг" (1906), "Глупецът" (1909) и "Морето" (1910). В романа "Тунелът" (1913), донесъл му сензационен световен успех и преведен на 25 езика, писателят обвързва една техническа утопия - прокопаването на трансатлантически тунел - с остра критика на съвременното му устремено към безогледни печалби общество. През Първата световна война Келерман става кореспондент на вестник "Берлинер тагеблат" и публикува редица военни репортажи. В 1920 г. излиза големият му роман "Девети ноември", в който описва хаоса и безизходицата в годините на войната, като изтъква вината на немската военщина и изобличава националното чувство за превъзходство. Следват популярните романи "Братя Шеленберг" (1925) и "Град Анатол" (1932). През 1933 г. Бернхард Келерман е бойкотиран от националсоциалистите и е изключен от Пруската литературна академия, а романът му "Девети ноември" е забранен и публично изгарян. Писателят не емигрира, но след Втората световна война става съосновател на Немската академия на изкуствата. В прочутия му следвоенен роман "Мъртвешки танц" (1948) са обрисувани съпротивата и поражението на обикновения немски гражданин по време на нацисткото господство. Малко преди смъртта си Бернхард Келерман призовава писателите от двете германски държави да се застъпят за провеждането на общонемски преговори.
© Венцеслав Константинов |