Албена Вачева

web | Модерната география на културата

Настоящата електронна книга “Модерната география на културата. Родно и чуждо” е част от проекта “Създаване на електронно учебно-информационно и дискусионно-изследователско пространство за преподаванията по история на българската литература във Филологически факултет на ЮЗУ”, защитен през месец април 2005 година от екип в състав: доц. д-р Елена Томова Тачева, проф. д-р Любомир Вълканов Стаматов, доц. д-р Даринка Караджова, доц. д-р Албена Кирилова Вачева, д-р Роман Симеонов Хаджикосев. Инициативата е част от поредица научно-изследователски начинания на Лабораторията по История на българската литература при ФФ на ЮЗУ и е насочена към въвеждането на електронни технологии в учебните курсове и обезпечаването на образователния и изследователския процес с учебно-информационни средства, базирани в интернет и на друг тип електронни носители.

Публикацията на книгата в интернет, съпроводена от издаването й на диск, има за цел да спомогне откриването на трудно достъпни материали, които са част от библиографския апарат на курсовете по Съвременна българска литература - дял І, Българската литературна критика ХХ век и Културни модели и литературна памет, изучавани в специалностите Българска и Славянски филологии при ФФ на ЮЗУ. Съобразно целите, които са заложени в проекта, електронизирането на текстовете ще доведе до “оптимизиране на условията за съ-участие на студентите и докторантите в учебния процес”, както и ще стимулира тяхната самостоятелна изследователска дейност. Изданието е част от цяла поредица, включваща дигитализирането на материали, свързани с учебния и изследователския процес в дисциплини като Стара българска литература, Възрожденска литература, Нова и Съвременна българска литература. По този начин представените тук текстове участват в изграждането на единен корпус от научно-изследователски материали, опитващи се да осветлят някои страни от развойните процеси в българското литературно и културно развитие. Корпус, който има претенцията да постави основата на голям научно-изследователски и информационен електронен архив, част от дейността на екипа, създал Лабораторията по История на българската литература през 2004 година.

Подборът на материалите, включени в настоящото издание, беше предположен от няколко предварително зададени изисквания, най-важното от които беше научната стойност на материалите и тяхната приложимост в образователния процес. Друго условие, което екипът прие за определящо при работата, беше свързано със стремежа да се издирят и публикуват материали, които да отразяват тенденции в българското литературно и културно развитие. Като изискване, не на последно място по значимост, беше прието спазването на принципа, материалите да бъдат обединени от обща концепция, която да отразява научните търсения на съставителя на електронното издание.

Предложените за публикуване 17 текста са систематизирани в две части. Първата от тях е озаглавена “Българската култура: Изток и Запад” и включва девет текста, разкриващи същността и характера на модерния дебат за “родното” и “чуждото” в литературата и културата на българската нация. В своето дискусионно единство текстовете разкриват опитите в българския културен живот да се разкрият основните тенденции за разбирането на културните предизвикателства пред националната общност в диалога й с другите. Публикуваните критически текстове дават ясна представа и за промените в отношението към усвояването на традиционния код на българската култура в условията на промени, настъпили след войните (1912-1918 г.).

Втората част е със заглавие “Литературоведски прочити” и обема в пълнота дискусията, възникнала в резултат на статията на Константин Петканов “Характерни черти на българина”, която на свой ред става повод проф. Герхард Геземан да публикува в немското списание “Славише Рундшау” своите разсъждения, систематизирани в статия, озаглавена “Проблематичният българин (Към характерологията на славяните)”. В резултат на това сп. “Философски преглед” отваря своите страници и дава поле за мненията на Георги Константинов, Константин Петканов, Георги Цанев и Димитър Михалчев.

Статията “Менталните карти на културата. (Модерният дебат за “родно” и “чуждо” през 20-те и 30-те години на ХХ век)” има за цел да очертае една от тенденциите, които характеризират българския културен живот между двете световни войни. Тя е вариант на текста, четен като доклад на международната научна конференция “Оксидентализмът или (тенденциозните) “източни” представи за Запада”, организирана от Българското общество за проучване на ХVІІІ в. и Центъра за академични изследвания (София, май 2005), и е приета за печат в сп. “Литературна мисъл” под заглавие "Умният път е: с тяхното оръжие да се въоръжим... Модерният дебат за “родно” и “чуждо”. За нуждите на проекта статията е значително допълнена и преработена с резултати от нови изследвания и се предлага като теоретичен анализ на тенденцията, отразяваща “модерната география на културата”, без да има претенцията да изчерпва в пълнота всички характеристики на тази тенденция.

Изследването “Бай Ганьо”: Неканонично” е теоретичен опит да се разгледат структурните особености на текста на Алеко Константинов, както и критическата рецепция, съпътствала “Бай Ганьо” в различните исторически периоди. Вариант на изследването под заглавие “Бай Ганьо”: Травестията на юнака” бе представен на международната конференция “Просветеният смях” (София, 2004), организирана от Българското общество за проучване на ХVІІІ в. Поместването й тук е поради факта, че част от наблюденията и изводите, споделени в нея, кореспондират с общата съставителска идея, опитваща се да разкрие отношението към другия и другостта във времето между двете световни войни.

Важно е да се посочи също така, че предложените тук текстове кореспондират много тясно със съставителската идея, породила издаването на първите две части от поредицата “Култура и критика”: “Литературно-критически зигзаги” - І, и “Прочити на традицията” - ІІ, които от няколко години са в помощ на образователната и научно-изследователската работа на обучението по дисциплините Съвременна българска литература, Българската литературна критика на ХХ век и Културни модели и литературна памет.

* * *

Публикуваните тук текстове са стандартизирани според съвременните норми за правопис и пунктуация. Друго изражение на редакторската намеса е нанасянето на корекции, упоменавани в редакторски бележки или уточнения, отразени тук в средни скоби. Графичното отражение на авторските акценти е запазено.

ИЗДАНИЕТО Е НЕКОМЕРСИАЛНО И Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЕДИНСТВЕНО ЗА ПОДПОМАГАНЕ ОБУЧЕНИЕТО И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА РАБОТА НА СТУДЕНТИТЕ.

* * *

В заключение бих искала да благодаря на колегите, участващи в екипа, за добрата атмосфера на работа, която беше създадена, както и за помощта, оказвана по време на провеждането на изследването. Искам да изразя специална благодарност и на главния редактор на електронно издателство и списание LiterNet Георги Чобанов за съдействието и безкористната му подкрепа по техническата работа, свързана с реализирането на настоящото издание.

© Албена Вачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2006
Модерната география на културата. Родно и чуждо. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006.