Модерната география на културата

В кн. IV от год. II (1930) на “Философски преглед” биде поместена една статия на видния наш писател г. К. Н. Петканов: “Характерни черти на българина”. Тази крайно интересна работа даде повод на г. д-р Герхард Геземан, професор по славянска литература в немския университет на Прага и едновременно редактор на голямото списание за славянска култура “Slavische Rundschau”, да се занимае в отделна статия - “Проблематичният българин”¹ с характерологията на нашия народ.

Алеко-Константиновият “Бай Ганю”, пише проф. Геземан, е сатира на “известни български народни типове” и “народностни особености в характера”, които Алеко смята лоши и вредни и които трябва да бъдат преодолени. Проф. Геземан се пита: вярно ли е, че Бай Ганю е толкова вреден и отрицателен тип, който трябва да се преодолее? И отговаря: Бай Ганю е рожба на българския исторически живот; той е “един важен тип на приспособление на славяно-балканските народи под чуждото им иго във всяка форма”. Доколкото Бай Ганю със своя характер е спомогнал, да може българският народ да се нагоди към условията, при които е живял, и да се съхрани като народ, у него има нещо витално и положително. Бай Ганю е имал, прочее, да разреши една здрава жизнена задача “в биологията на своята среда” и, “като балкански опортюнистичен тип”, той сполучливо е разрешил тая своя задача. Бай Ганю престава да е положителен тип и би заслужавал да бъде осмиван едва тогава, когато стане “паразитен”, сиреч, когато се вмъкне и в културни епохи, гдето не му е вече мястото. Алеко Константинов е извършил, продължава проф. Геземан, “една историческа несправедливост” към Бай Ганю и затуй последният не може да бъде засегнат от Алековите остроумия и възмущения. Проблематиката на Бай Ганю почва едва тогава, когато, поевропейчен, с мушамата на гърба, той се връща в новата българска културна среда. Ала там, отдето Алеко трябваше да почне, за да проличи неговият герой като един вече отрицателен, респ. паразитен тип, там “Бай Ганю” свършва!

Статията на проф. Геземан ни дава повод да се замислим отново върху характерологията на нашия народ, - една област, която е слабо разработена. В желанието си да изнесе тая проблема пред вниманието и разбора на българския четец, редакцията на “Философски преглед” реши да поднесе няколко разнообразни мнения, изказани по повод работата на Геземан, преведена на български (ако и не много сполучливо и не навсякъде точно) от Кирил Христов и печатана в сп. “Училищен преглед” (год. XXX, кн. 6).