|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Исторически бележки за селото А. ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ТРЕВОЖНИ ДНИ Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско Когато е настъпил упадъкът и Вътрешното разложение на турската империя, страданията на българите се увеличавали следствие беззаконията, извършвани от органите на властта и на нейното безсилие да се справи с разните разбойнически нападения над мирното население. Храмът, гледан от южната страна Нашето село е обезпокоявано няколко пъти от нападения и грабежи на разбойнически чети. Населението е преживявало тревожни дни и благодарение на някои щастливи обстоятелства е било запазено от страшните золуми на тия чети. Още са пресни спомените от такива нападения, извършени през XIX век, тъй като за такива в по-раншно време тия спомени се губят и са потънали в забвение. Първото нападение на селото било извършено през 1847 година. То било обградено от тъй наречените "тембелдеци", с цел да го ограбят и след това да го опожарят. Беззащитното население било изплашено. То нямало възможност да се съпротивлява и потърсило спасение по чисто народен дипломатически начин. Преданието говори, че селото било спасено благодарение смелостта и решителността на една стара жена - Гочев Колевица, която знаела отлично говоримия турски език и която решила да се справи с тия неканени гости. Тя се явила в техния стан с бял байрак и уверила нападателите в кротостта и смирението на населението, като ги молила да се оттеглят и откажат от пъклените си намерения. И наистина нападателите се задоволили с ограбването на няколко крайни къщи, след което заминали към друга посока. Тъй било спасено селото от огън и сеч и настъпил отново в него спокоен живот. Шест години по-късно, през 1853 година, населението преживяло нови тревожни дни. Тоя път то било нападнато от черкези. Ужас обхванал цялото население. Нямало от нигде помощ и защита. То решило и тоя път да не се съпротивлява с оръжие, като било убедено, че в противен случай селото ще бъде опожарено и превърнато в пепелище, а самото население ще бъде подложено на безчестие и сеч, за да бъдат задоволени кръвожадните инстинкти на неговите нападатели. Но и тук било приложено изпитаното вече дипломатическо средство. Няколко души по-видни и по-смели селяни събрали от населението пари, храна, добитък и разни други подаръци, посрещнали най-почтително началника на черкезите пред църковната ограда и след като му предали подаръците, уверили го в кротостта на населението. С молби и увещания свирепите черкези били умилостивени и след като прибрали подаръците, напуснали селото и отминали другаде. Тъй било спасено селото за втори път от ужасите на това второ нападение, което и днес още се помни от беловласите старци. Но най-памятна в историята на селото ще остане оная кървава трагедия, която се разиграла през време на освободителната Руско-турска война. На нея ще се спрем малко по-късно.
=============================
Други публикации: |