Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

След страшната кървава трагедия, останалото живо население, което могло да се спаси от плен или от смърт, се разбягало по разни посоки из Балкана. То нямало възможност да се снабди с най-необходимото за преживяване. И без това всичкият му добитък, храната, покъщнината, сечивата и пр. били разграбени или опожарени. То се настанило главно из селата в Ловчанска околия, дето очаквало края на войната.

Сюлейман паша, след като опожарил гр. Стара Загора, насочил армията си през Казанлък към Балкана. Неговата главна задача била да завземе Шипченския проход, да се присъедини към армията на Осман паша и заедно отхвърлят русите зад р. Дунав.

Завързали се упорити и жестоки боеве при с. Шипка и Химитлий за овладяването на Шипченския проход и върха "Св. Никола". Турците обаче не успели да сторят това. Техните усилия се разбивали от желязната воля и себеотрицанието на русите и на българското опълчение.

На 28 ноември същата година Осман паша, обсаден с армията си в гр. Плевен, бил ранен и капитулирал. Плевен бил освободен. Това повишило духа и ентусиазма на защитниците при Шипка, които геройски продължавали да бранят прохода. След падането на Плевен руските войски превзели София, смъкнали се по течението на р. Марица, превзели Пловдив и разбили войските на Сюлейман паша, които се пръснали и разбягали из Родопите, през Хасково за Одрин.

Турците налитали с всички сили върху защитниците на прохода, начело с Вейсел паша, който сменил разбития Сюлейман паша. Но и последният бил разбит, пленен с целия си щаб и цялата войска. Русите напреднали стремглаво и стигнали до Сан Стефано, близо до Цариград, дето на 19 февруари (или сега 3 март) 1878 година бил подписан договорът за мир, според който България станала свободна, независима държава.

Шипка спасила честта на руската армия, а руската армия, с помощта на българското опълчение, спасила България от турското петвековно робство!

Зората на свободата изгряла и настъпила нова ера в освободените български земи.

Пръснатото население започнало бързо да се прибира по своите родни огнища, дето отново закипяло творчество и трескав живот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.