Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

С падането на България под турците била унищожена и българската патриаршия. Нейното унищожение станало постепенно. През 1522 г. тогавашният цариградски патриарх (грък) се явил пред младия султан Сюлейман и сполучил да го убеди, че ако бъде възобновена Търновската патриаршия, тя щяла да послужи не само като извор на разкол и партизанство, а и като разсадник на политически стремежи, тъй щото и самата турска власт щяла да бъде застрашена. С подкупи, интриги и разни други непочтени средства патриаршията спечелила благоволението на турските султани. Малките, запазени до това време, права на Търновската патриаршия били напълно унищожени. Цяла България и Тракия били подчинени в духовно-църковно отношение на Цариградската патриаршия. По-късно през 1776 г. били унищожени и последните останки на Ипекската и Охридската независими архиепископии в Македония. С това се турило край на българската църковна независимост.

Настъпило пълно робство.

Българският език бил изхвърлян из църквите и училищата, а българската книга била преследвана и унищожавана. Всичко българско било подложено на изтребление. Народът останал без духовен представител, без духовна и църковна власт, без каквато и да било опора.

Същият гръцки патриарх, който унищожил последните останки на Ипекската и Охридската архиепископии, издал окръжно до гръцките владици в българските епархии, в което дословно казвал: "Изкоренявайте колкото е възможно българския език, защото след време той ще ни изкорени!"

И наистина гръцки владици, свещеници, дякони, архидякони и разни други оръдия на гръцката патриаршия, подпомагани от подкупени органи на турската власт, започнали поголовно систематично преследване на всичко българско и заменяването му с чужда и непонятна по език за него култура.

Гръцки училища с разни "елински светила" замествали българските училища и учители. В тях се втълпявало постоянно на децата и младежите, че "Всякой, който не е елин (грък), е варварин", че "Българите били дебелоглави, дървени паници и пр".

По тоя повод, един от бележитите българи - д-р Ив. Селимински, като рисува нравствената поквара, на която били подлагани българските деца и младежи в тия училища, пише: "Ни в Румъния, ни в България, ни в Албания не се раздаваше и не се употребяваше ни в училищата, ни в църквите, ни в кореспонденцията на населението друг език, освен гръцкия, който се разбираше само от една нищожна част от нашия народ".

Българските владици, свещеници и монаси били изпращани на заточение или хвърляни в затворите, отдето рядко излизали живи, а други на техните места не се ръкополагали. За владици и свещеници гръцката патриаршия назначавала предимно гърци. В повечето случаи те били хора без каквото и да било образование, често пъти разбойници и престъпници, извадени от затворите, говедари, градинари, бакали и всякакви други такива, които срещу големи откупи заемали местата си.

Такава е била общата духовна картина, която преживявал българският народ.

Но въпреки всички козни и посегателства на гръцката патриаршия, въпреки че душата на народа била значително отровена, в неговите недра имало скривалища, дето грижливо се запазвали българските съкровища. В колиби, села и общини по планините, особено в чисто българските кътове из Македония, по склоновете на Балкана, Странджа, Родопа, Рила и Осогово, дето лесно не прониквал турски и гръцки крак, дето хайдути бродели ден и нощ, дето звучала тихата народна песен, дето биел пулсът на българското сърце - там се таила оная могъща и спонтанна сила, която никога не е могла да се огъне и да изчезне. Това е непоколебимият дух на българина, който е останал непобедим и недосегаем от сатанинските пристъпи на гръцката патриаршия.

Тоя дух е спасил и нашето село от погърчване.

Но през време на тъй наречения "черковен въпрос" то е било обезпокоявано от друга чужда пропаганда.

По тоя въпрос бившият учител Стефан Минчев пише дословно следното в своите записки: "Набожността и ученолюбието на хората в селото бяха привлекли вниманието на двама-трима Ст.-Загорски българи - привърженици на протестантските мисионери. Последните пръскаха библията и разни протестантски книги на много ниски цени. Те били преведени на български език и служили като средство за пропаганда на протестантството. На тая пропаганда се противопоставих аз с местния енорийски свещеник Еню п.Димитров. В пренията си с тях ние си служихме с библията и чрез извадки от други свети книги им доказвахме основателността и преимуществата на православната вяра. С това сполучихме да предпазим населението от протестантството."

И наистина гр. Ст. Загора бил избран по това време от мисионерите като център на тяхната пропаганда. Обаче тая пропаганда не е могла да пусне дълбоки корени в селото, благодарение съпротивата, указана от тогавашния учител и местния свещеник, както и на самото население.

Борбата с каквато и да било чужда пропаганда не е лека. За да бъде успешна тая борба срещу протестантката пропаганда в селото, двамата труженици: учителят Стефан Минчев и свещеникът Еню п.Димитров били принудени по свой почин да изучат добре цялата библия и животоописанията на светиите, които се намирали на славянски език в храма. През свободното време те събирали хората около себе си, разказвали им за живота и учението на Исуса Христа, на светиите, като не пропускали случай да им разказват нещо из българската история, за борбите между българи и гърци, за храбростта и юначеството на българите и пр.

Благодарение на тоя отпор, в селото престанали да върлуват разни закупувачи на десятъка и на техните слуги, наричани "субаши", на самозабравили се полицейски стражари или каквито и да било турци.

Населението не се огънало нито от насилствените методи на гръцката патриаршия, нито от съблазните на протестантската пропаганда, нито от опитите на каквато и да било друга чужда пропаганда.

То си останало сплотено и единно около своя православен храм и своята вяра, като очаквало с нетърпение деня на духовното и политическото освобождение на целия български народ. И неговата радост била извънредно голяма, когато най-после с прочутия султански ферман от 28.11.1870 година, се провъзгласило учредяването на Св. Българска екзархия и заедно с това турило край на шумния "черковен въпрос". Тоя ден бил ден на всеобща радост. За тоя случай било устроено голямо народно тържество в селото. Всичкото население, без разлика на пол и възраст, се стекло след църковен отпуск на площада, дето същият учител Стефан Минчев държал високо назидателна реч за голямото значение на това историческо събитие. Цялото население било в неописуем възторг. То вярвало, че скоро ще дойде и политическото освобождение на целия народ и ще се тури по тоя начин край на тежкото му робство.

Била сложена народна трапеза, а гайдата и народните песни продължили веселбата целия ден, през което време не преставало и юначното българско хоро.

Тъй било отпразнувано духовното освобождение на целия български народ.

В селото затекъл свободен духовен живот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.