Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

С подписването на Сан-Стефанския мирен договор пръснатото население започнало бързо да се прибира в селото. От всичките 500-600 постройки (къщи, плевници, хамбари и обори) то заварило само 7-8 постройки, които по чудо били спасени от огнената стихия. Училището и вътрешността на храма били също така опожарени.

Населението се сгрупирало по 5-6 семейства задружно. Нещастието ги сближило и сдушило. Започнали нови страдания, защото липсвали храна, подслон, облекло и работен добитък. Някои от селяните се пръснали из селата в Т.-Сейменска, Каваклийска и Харманлийска околии да търсят храна за изхранване семействата си и за пролетни посеви. Започнали разни постройки за подслон и за стопанските им нужди. Настанал отново трескав обществен живот. Всички си подпомагали и денонощно работили за възобновяване на опожарените постройки.

За подпомагане тая дейност бил образуван специален комитет от по-първите хора на селото, под председателството на тогавашния енорийски свещеник Стоян (Теню) п.Димитров. Задачата на тоя комитет била да събира средства за построяване жилища на бездомните семейства, да построи училище и възобнови храма. С разрешение на правителството голяма част от дървения материал бил взет от съседното тогава турско село Дуваджазлий (сега Бенковски), Ст.-Загорска околия. От непострадалите села комитетът събирал помощи в пари и храна за подпомагане населението до новата реколта. Благодарение на големите усилия и стимула към нов свободен живот, населението си построило необходимите жилища и започнало да се опомва от нанесения тежък удар.

В своите лични грижи то не забравило храма и училището. Храмът станал за него вече светиня и всички усилия били насочени към неговото по-бързо възобновяване.

То възложило на комитета да събира нужните средства и материали. В едно скоро време опушената сграда на църквата била измазана, почистена, вътрешността подредена, а през 1880 година наново осветена. В тъй възобновения храм започнал да служи същият енорийски свещеник Стоян (Теню) п.Димитров. Богомолците, чувствувайки се още по-здраво сплотени, единни и непоколебими, необезпокоявани сега от никого, отправяли своите благодарствени молитви към Всевишния и строго тачили изискванията на отечествената си вяра.

Дошло ред и за училището. Комитетът събрал средства и за него. До изграждането на новата училищна сграда била наета една частна къща. Учителят Никола Кайраков, от с. Кортен, записал 120 ученици и на първи октомври 1880 година училището било открито. Вместо заплата в пари на учителя се плащало в натура - 12 кила жито (килото по 4 крини, а крината по 15 оки) и храна от селото. По липса на чинове децата стоели на колене и това съставлявало голямо неудобство за обучението им. Учебни помагала липсвали. Но въпреки всички тия неудобства децата посещавали редовно училището.

През 1882 година била построена новата училищна сграда, съседно до храма. Макар и неизмазана, обучението започнало да става в нея при същите неудобства. За спазване дидактическите и методическите изисквания и дума не можело да става. Учителят написвал по отделно на новоначинаещите ученици азбуката на къс бяла хартия и ги заставял да я научат чрез постоянно канерване^*, а на по-възрастните ученици давал чрез разказване елементарните познания по вероучение, нравоучение, история и др. според неговите познания и разбиране по целите и задачите на учебните предмети. В същото време учителят е изпълнявал и други две длъжности: общински писар и певец в църквата. Изобщо, неговата работа е била тежка и слабо възнаградена, но всички по онова време правили жертви пред свещения национален олтар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.